Цанов, Андрей

Материал из Википедии — свободной энциклопедии
Перейти к навигации Перейти к поиску
Андрей Цанов
Дата рождения 1842[1]
Дата смерти 1933[1]
Место смерти
Гражданство (подданство)
Род деятельности политик, писатель, журналист, учитель, переводчик
Книга «Напредъкъ». 1874

Андрей Стоев Цанов (14 марта 1842, с. Равниште, Османская империя — 25 марта 1933, София, Третье Болгарское царство) — болгарский журналист, редактор, духовный писатель, протестантский проповедник, политик.

Биография[править | править код]

С 1866 года сотрудничал с константинопольским изданием «Време», позже с пловдивским «Марица». Один из основателей Болгарского евангелического общества, был его председателем.

Соучредитель Болгарского общества брошюр. Избирался депутатом Народноего собрания Болгарии

Редактировал журнал «Домашний друг» и издание «Зорница». Деятельный протестантский миссионер в Болгарии.

Автор ряда книг, тесно связанных с проблемами Болгарии.

Избранные публикации[править | править код]

  • «Напредъкъ» (1872—75);
  • «България в Источния въпросъ» (1879);
  • «Една върховна нужда на народа ни» (1883);
  • «Партиите в България» (1887);
  • «Размишление върху христианството и суеверията» (1886);
  • «Некои превъсходства в библейската религия» (1885);
  • «Цель в естеството и неколко теории» (1894);
  • «Наука и вяра» (1894);
  • «Първият български княз» (1895);
  • «Неразрешени задачи — началото на ХХ век» (1901);
  • «Едновремешна, сегашна и бъдеща България» (1918);
  • «Причини за нещастието и днешният дълг на България» (1921)

Примечания[править | править код]

Литература[править | править код]

  • Цанов, Андрей // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.
  • «Заслугите на протестантите за българския народ» Христо Куличев, издателство Мемра, 2008 г. (болг.)