Обсуждение:Боснийская церковь

Боснийский язык

Имея в виду что по разным источникам боснийские мусульмане - босняки являются потомками последователей боснийской церкви название можно указать на боснийском. - Garapapag 13:36, 8 октября 2015 (UTC)

Нельзя. В Средние века никакого боснийского языка не было. Когда приведете АИ, что боснийская церковь имела самоназвание на "боснийском языке" - тогда поговорим. Соколрус 07:52, 8 октября 2015 (UTC)

Очерки оккупационной провинции Австро-Венгрии

Рад снова встречи с тобой, Соколрус (ранее уже встречались на просторах ВП, Maxton). Ничего странного в цитате нет, просто я ее сократил, и, возможно, получился двоякий смысл, тут главное вот это: австро-венгерских авторов… высказывать убеждение, что, до прихода турок в страну, в ней совсем не было православного населения. Почитай по ссылке, цитату можно переиначить (расширить), чтобы было понятнее. Сведений об истории православия в этой стране почти что совсем не имеется: всё правильно, монастырей как центров славянской письменности в Боснии не было, поэтому и литературы нет (кроме грамоты бана Кулина). Maksimilian 12:41, 27 ноября 2015 (UTC)

Взаимно ! Так может быть просто не ставить цитату ? Например, такой-то исследователь отмечал, что австро-венгерские авторы высказывали убеждение, что, до прихода турок в страну, в ней совсем не было православного населения. Сейчас, кстати, в Сербии эту тему исследуют довольно серьезно, в том числе деятельность Дабарской епархии. Плюс важно подчеркнуть, что тогдашняя Босния географически только часть нынешней БиГ. Герцеговина, например, большей частью входила в Сербское королевство. Соколрус 13:38, 27 ноября 2015 (UTC)

• Ok, пожалуй так и сделаю. --Maksimilian 13:44, 27 ноября 2015 (UTC)

О истинном произхождение богомилов

Споровете за мястото на възникването на богомилското учение не са получили еднозначен отговор и до днес. Преобладава мнението, че това е станало в днешна Македония или в района на столицата Велики Преслав. Някои учени (Пламен Павлов, Петър Ангелов и др.) се опират на един показателен текст в Сръбския Синодик (1222 г.), създаден на основата на по-стари български и византийски извори – в него категорично се твърди, че поп Богомил е действал в „българска Македония при Филиповград“ – Пловдив и Тракия, което съответства на византийските представи от Средните векове.

Разпространено първоначално в Тракия и Македония, богомилското движение създава там първите си църкви. Въпреки преследванията, на които е била подлагана богомилската ерес, особено по времето на византийското господство, това религиозно учение просъществува в България чак до XV век. Голяма част от изповядващите го приемат исляма след османското нашествие: от тях произлизат днешните помаци, торбеши и пр. Последното наименование също е свързано с богомилството. Според Димитър Ангелов така били наричани част от богомилите в Македония. Само една част от павликяните запазили своето, макар и доста поизбледняло учение чак до XVII век, когато францисканците ги обръщат към католицизма.

В Сърбия през XII век след събора на Петрова църква, богомилите са безмилостно преследвани от Стефан Неманя, а книгите им изгорени. Значително по-сигурно те се укрепват в Босна и Херцеговина. Някои от тях бягат натам след 1170 година, където намират сериозна подкрепа от босненските владетели /банове/ и по-късни крале. Владетелят бан Кулин бил страстен богомил и сектата наброявала десетки хиляди привърженици в страната. Оттам разпространението ѝ стига до сърцето на Западна Европа. В средновековна Македония богомилите са наричани бабуни, название което идва от планината Бабуна. Источник-https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE 90.154.192.208 10:58, 30 мая 2018 (UTC)